Ако сте гледали някога репортаж на живо как се пече хляб във фурна, ама не в тия домашните, в професионална фурна, сигурно сте виждали какво е фурнаджийска лопата. Те са едни такива плоски лопати с дълги дръжки, с тях се подхваща хляба отдолу, за да се изкара от фурната, и понеже тези лопати са абсолютно еднакви и от двете страни, при нужда завъртането им в противоположната посока става много лесно. Освен прякото значение на това словосъчетание, народът ни е вложил в него и преносно и имайки предвид лесната повратливост на тези приспособления за вадене на насъщния от фурната, е нарекъл с името фурнаджийски лопати и хората, които лесно и безпринципно сменят мнението и позицията си по дадени въпроси, понякога със съвсем противоположно. Ей такава безпринципна повратливост наблюдаваме най-често в политиката и журналистиката, които впрочем са като скачени съдове в родните ни реалности. И ако в политиката вече фурнаджилъкът не изненадва никого, защото то стана ежедневие някой на напуска определена политическа сила, да създава своя, често с противоположни политически принципи на тая, която е напуснал, или пък да се присъедини към друга формация, също разноидейна, не мога да спра да се удивявам и учудвам на безпринципността и изменчивостта на българската журналистика, която изначално е призвана да е на страната на истината и справеливостта. Визирам конкретно Диана Найденова, която до неотдавна беше синоним на зъбатата и честна журналистика, неспестяваща нищо на управляващите. Сега обаче, като я гледам как се усуква и фамилиарничи с властта, и ми става жал за нея, и за пореден път се убеждавам, че явно всичко и всеки може да бъде купен, въпросът е само да се определи цената. И понеже много я харесвах, се надявам поне да си е струвало.