Да живееш в азимовата реалност

Айзък Азимов е един от любимите автори, пишещи в жанра на научната фантастика, на редица поколение. Признавам си, че имам известен афинитет към неговото творчество, но с тъга осъзнавам, че то вече не може да постигне това, което е провокирало у нас. Поради простата причина, че светът ни в момента е изпълнен с техника и функционира по начин, който едва ли бихме си представили преди 60-70 години.

Света, който описва Азимов е по подразбиране мрачен, студен и железен, пълен с технологични джаджи, от които като деца се дивяхме, а въображението ни ги развиваше и формираше в страхотни изображения. Днешните деца едва ли биха се впечатлили от устройството за провеждане на видео разговори… просто защото това е тяхното ежедневие.

Дори на нас хората, които сме станали свидетели на тази бърза трансформация на технологиите и появата на всякакви интересни пособия, ако ни се даде да прочетем отново някоя от книгите на Азимов, сигурно няма да сме толкова впечатлени, колкото когато сме я чели за първи път.

И може би скоро време една от книгите му няма да изгуби своя чар и ще продължава да впечатлява с оригиналното си мислене и научна обоснованост на заложената история. А това е именно “Аз, роботът”. Книга, в която са поставени основните принципи на роботиката, които би трябвало да са заложени програмно при конструирането на всяко едно изделие. Те гласят:

  1. Роботът не може да причини вреда на човек или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
  2. Роботът е длъжен да се подчинява на човека, ако това не противоречи на Първия закон.
  3. Роботът е длъжен да се грижи за собствената си безопасност, ако това не противоречи на Първия и Втория закон.
  4. По-късно формулиран от робот Закон 0: Един робот не трябва да причинява вреда на човечеството или чрез бездействие да причини вреда на човечеството. Съответно към останалите закони се добавя и “ако това не противоречи на Нулевия закон.”

Изключително добре формулирани и издържани тези Закони на роботиката, както ги нарича самият автор в книгата си, може би някой ден наистина ще бъдат интегрирани в кода на роботите…

Google+ Comments