Чакането – генератор на ядове

За чакането в БългарияНапоследък изключително често ми се налага да чакам нещо или някой. Това започна наистина да ме вбесява. Искрено се ядосвам вече – то бива бива чакане, ама имам чувството, че само в България всичко става толкова бавно. Първо редовно всеки ден чакам за градски транспорт, който в много редки случаи не закъснява и съответно аз в много редки случаи не закъснявам за работа. В хипермаркетите – купиш си примерно един хляб и бучка сирене и чакаш 5 пъти повече на касата, защото хората решили, че точно в този момент трябва да има само една работеща каса и се е натрупала опашка с пет пълни колички. Отидеш да си платиш сметката за телефон – чакаш, защото имали проблем със системата или пък защото вторият служител рине сняг отвън и не може да ти обърне внимание. Ако внезапно спре интернета, разбира се, чакаш поне един ден докато някой дойде и го поправи, за тока – същата работа. Отиваш в банката да си платиш вноската по кредита – чакаш понеже служителката има важен телефонен разговор. Имам чувството, че само в България хората не си дават сметка, че поговорката “времето е пари” важи навсякъде. Това са една малка част от ситуациите, в които съм чакал. Аз по принцип съм търпелив човек, не съм избухлив, но не знам колко търпение трябва да имаш, за да понесеш това всичкото чакане. И поне да чакаше за нещо хубаво, а то – чакаш да ти вземат парите. Може би аз съм си виновен, че не използвам най-новите методи за разплащане – онлайн разплащенето. Като се замисля колко ядове бих могъл да си спестя с няколко клика. Но има хора, които нищо не разбират от компютри. Те какво трябва да правят – да продължават да търпят уникалните пропуски на цялата система? Не мисля….

Google+ Comments