Чистенето като кампания

Rate this post

Подхващам пак любима тема, ама пък си има и повод. Тия дни медиите не спряха да бълват информация за ежегодната кампания “Да почистим България”. Някои медии даже излязоха със заглавия “Почистихме България” – разбирай, за тая година си свършихме работата, догодина пак. А то това трябва да си е един непрекъснат процес – и чистенето, и пазенето на чистота – и това, че сме излезли с метли и лопати да поосвежим малко пред домовете си или пред офиса си, не трябва да е кампанийно и да е повод да се тупаме в гърдите, а ежедневие и начин на живот. Иначе по стар български обичай, и това обществено полезно дело беше използвано от някои политици и популярни личности да напомнят за себе си от телевизионните репортажи – при това безплатно. Не ме разбирайте погрешно – разбира се, че те, известните хора, трябва да дават тон и да увличат и нас в подобни полезни инициативи, ама ми се ще да не е така дирижирано и под шапката на кампании. Привърженик съм на спонтанните реакции и решения – като в онзи брой на кулинарното предаване “Черешката на тортата”, в който участваше синът на Вили Кавалджиев, Роро – тогава, докато вечеряха, участниците спонтанно решиха да осиновят една градинка в София – отидоха, почистиха я, засадиха цветчета. Ей такова едно спонтанно решение идва от сърцето и ума на човека, показва вътрешната му потребност за повече красота и чистота. И така, като е осъзнато и почувствано, със сигурност няма да еднократен годишен акт, провокиран от някаква кампания. А иначе кампанийното чистене не сме го измислили ние – помните приказката “Сливи за смет”. Отворен остава само въпросът ние към кои моми ще се причислим.

Google+ Comments

Leave a Reply