Пак подхващам старата песен на нов глас, но няма да спра да говоря, докато средата, която ни окръжава извън домовете ни, не стане малко по-ведра и цветна. Много пъти съм си мислил какви са причините за това да е толкова сиво около нас – едната, разбира се, е наследството от социализма, сивите, еднакви и безлични панелни комплекси и въобще униформеното мислене, налагано ни дълги години. Друга вероятна причина за това ни тежнение към сивотата и безличието си мисля, че може да има по-далечни исторически корени – петвековното ни робство и стремежа да останеш незабелязан, да не се откроиш. Но каквото и да е, историческата дистанция е достатъчно голяма и е време да се отърсим от тия дългогодишни наслоения и да се опитаме да направим улиците, градинките и домовете си малко по-приветливи и цветни. Като казвам това нямам предвид самостоятелно санирано панелно жилище, оцветено в ярко лилаво примерно, на фона на останалата сива и олющена фасада. Но тия дни, като вървях из един от сливенските квартали, видях панелен блок, който беше саниран изцяло – фасадата боядисана в бледо жълто, а терасите бяха разноцветни, като най-ниската започваше от ярко жълто, а по-нагоре цветът преминаваше през различни нюанси на жълтото и оранжевото и на най-горната стигаше до червено. Хубаво цветно петно в иначе мрачния ден. Почувствах се точно като в оазис в средата на сива панелна пустиня. И си мисля – така или иначе в близките години предстои саниране на старите панелни блокове, нека такива цветни петна да послужат за модел, защото сивотата и безличието не са приятна среда за живеене.