Длъжен ли съм?!

Rate this post

Преди две-три седмици бях на пазара да купя плодове. Харесах на една сергия едни едри ягоди и реших да купя. И тогава видях, че продавачът е приятел от ученическите ми години. Поразговорихме се за това-онова. Жена му била от някакво близко село, та тъща му и тъст му гледали ягоди и плодни дръвчета, имали много, от пролетта до есента постоянно изкарвали някакви плодове, затова наели маса на пазара. Тая неделя пак тръгнах към пазара и директно се насочих към сергията на приятеля ми. Само че този път ягодите му не бяха добре узрели и бяха доста дребни. Погледнах на съседната маса – едри аленочервени ягоди на същата цена. И си купих от там, разбира се, съпроводен от сърдития поглед на съученика ми, сърдит вероятно за това, че не купих от неговите ягоди. Определено се почувствах неловко, стана ми неприятно и незнайно защо, някакво тягостно чувство на вина ме натисна. И се запитах – длъжен ли съм да купувам нещо, което не ми харесва, само защото го продава съсед, добър познат или приятел? Случвало ми се е и друг път да си задавам подобен въпрос – примерно, когато от кварталния магазин,  в който пазарувам понякога, ме погледнат сърдито, защото минавам  оттам с пълни торби, очевидно напазарувани от другаде. На теория знам, че всеки трябва да си гледа собствените интереси, особено когато става въпрос за търговска сделка. Защото в купуването и продаването няма задължителен елемент – продаваш, ако искаш и купуваш, ако те устройва. И наистина не мога да си обясня защо винаги след такива случаи ми остава някакъв горчив привкус и неясно чувство за вина.

Google+ Comments

Leave a Reply