Споделих Ви аз, че искам да завали сняг и така, като се позамислих, то си е свързано с естествения стремеж на всеки човек да е красиво около него. Стремеж, който обаче по нищо не личи в архитектурната среда около нас, пък въобще и във всичко, което ни заобикаля. И като казвам това, нямам предвид само Сливен, ами и картинките, които съм виждал, като съм пътувал из България. Най-лесно е да обвиним архитектите, кметовете и донякъде ще сме прави. Но само донякъде. Щото с какво са ни виновни архитекти и градоначалници за това, че всеки си санира панелното жилище на парче, боядисва го в какъвто цвят си реши, или за грозните остъклени балкони, за грозно накацалото пране по тях, за дърветата, окичени с найлонови торбички, за засадените с домати и картофи междублокови пространства, за надрасканите с т. нар. графити стени на иначе нови и красиви сгради (да ме простят т. нар. творци на тези графити, ама това изкуство нещо не ми е понятно, ако и да съм млад).
Ей затова сигурно толкова искам да завали сняг – поне за няколко дни да е чисто и бяло около нас, а и в душите ни. Пък и за архитектите да кажа няколко думи. Правило ли ви е впечатление, че на много малко от новопостроените сгради архитектите използват като перила на тераси, на прозорци ковано желязо. А са толкова красиви терасите, които са направени с ковано желязо, и отпред с поставчици за сандъчета с цветя – висящи, ако може. Ех, мечти!