Колкото и да си говорим, че сме много духовни – и някои от нас действително са – истината е, че съвременния материален и консуматорски свят силно ни изкушава и на тези от нас, които все пак държат да запазят в нормални граници духовното начало в себе си, им се налага да водят ежедневни вътрешни битки, за да тушират съвсем естествените си залитания и влечения към нещата, които минават за материални.
Е, и аз преди няколко дни попаднах в подобна ситуация и бързам да ви я разкажа. А бързам, защото това беше една битка между двете начала, за които стана дума, битка, от която излязох победител.
Накратко изпаднаха ми ненадейно едни петдесет лева – на кого не му се е случвало. И винаги, когато на човек му се случи нещо такова, ситуацията е крайно комплицирана, даже много повече от случаите, в които нямаш пукната пара в джоба си. А е така, защото ти се налага да правиш избор – между многото неща, за които отдавна си мислиш и искаш да имаш. Пък избора, към който всички ние малко неразумно се стремим, си е едно от най-трудните неща. Е, сигурно вече се сещате, че и аз изпаднах в трудно положение – трябваше да избирам между няколко чисто духовни неща – новия брой на списанието Леуропео, едно друго ново списание, което излезе съвсем наскоро с интересни вътрешнополитически и международни коментари – а-specto се казва – и биографията на Марлон Брандо и между това да си купя едни маркови кецове от близък аутлет, които ме викат от витрината отдавна.
Сигурно вече сте се досетили, че ако бях купил кецовете, темата на днешния ми материал нямаше да е тази. Да, купих си и книгата, и списанията. Ако ми е писано, и кецовете ще имам някой ден.
Защо ви разказах тая доста обикновена наглед и делнична история – ами защото си мисля, че ако всички започнем да удържаме по една такава малка победа над материалните си повици, някак ще успеем да възстановим нарушения баланс и хармония на живота си.