Като чужди булки

Rate this post

Попаднах тия дни във “Фейсбук” на група, наречена “Аз съм от Сливен, ама не съм циганин”. Там някой от групата беше коментирал снимка, на която имаше наперен ромски красавец, така: “В Сливен даже и циганите са ни хубави. Като чужди булки, само да не са ти вкъщи.” Хем ми стана малко смешно, щото, не знам дали Ви е направило впечатление, ромите, като ги снимат, винаги се държат все едно че им правят пробни снимки за Холивуд; хем ми стана и малко тъжно, защото, няма какво да се лъжем, голям проблем са си те не само за Сливен, а и за цяла България, и все по-голям ще става проблемът. От една страна, самата общност си има генетични заложености – не са от най-трудолюбивите, не са от най-ученолюбивите, трудно се приспособяват към правила и ред. Генетичните предпоставки обаче са донякъде – факт е, че има държави по света, където ромите са “друга бира”, както се казва. Значи може, има начини тези групи по някакъв начин да бъдат приобщени и да бъдат научени да спазват поне в някакви основни граници правилата, които действат за останалите. Може, ама когато държавата и политиците спрат да се отнасят към тях като към чужди булки – да ги ползват, когато са им необходими (например по време на избори), пък после – кучета ги яли. Когато собствените им лидери спрат да използват фондовете, които Европейският съюз и светът отпускат за тяхната интеграция, за свое лично обогатяване и облагодетелстване, а ги насочат към ограмотяването и образованието им. И колкото по-скоро, толкова по-добре, защото, макар и чужда, булката живее в нашата къща.

Google+ Comments

Leave a Reply