Оня ден чета във фейсбук пост на моята фризьорка, в който на половин страница благодареше на хората, които са я поздравили за рождения й ден, и накрая завършваше с думите: щом толкова хора се сетиха за мен, явно съм оставила следа след себе си. Писах й: Веси, разбира се, че си оставила следа след себе си, всеки ден го правиш по главите на хората. Дано да е разбрала чувството ми за хумор и да не ми си е разсърдила, но то ще стане ясно при следващото ми посещение при нея. Направило ли ви е впечатление колко много хора обичат да се изявяват напоследък с писано слово. И във фейсбук, и в другите социални мрежи има такива, които съчинителстват често и пространно. Няма нищо лошо в това. То не е като едно време, когато единствената публика на най-отявлените графомани са били редакторите на литературни вестници и списания. Сега интернет дава възможност на всеки, който има желание да се изяви с писано слово, да го направи. Смятам обаче, че трябва да има хигиена в тая работа. На първо място писането си е вид занаят, дано не прозвучи тъпо, ама да кажем като бояджийството. А бояджия ли е тоя, дето няма свястна четка и качествена боя?! Ами не е. Ей така и за писането си трябват инструменти и материали – не може да нямаш приличен речников запас, да не владееш елементарни правописни норми, а да се напъваш да пишеш. На второ място, преди да седне да пише, човек трябва да попрочете това-онова. Иначе положението става той не чете – той пише. И третият ми съвет – задължително трябва да има какво да кажеш. Това е – дано не съм обидил някого. Ама, като се замисля, то и аз попадам под ударите на собствения си материал 🙂