Преди години гледах един филм за някакви млади момчета, които бяха хванати на летището в Куала Лумпур с наркотици в куфарите, та от тоя филм знам, че в Малайзия действат жестоки закони срещу внасянето и разпространението на наркотици. До 50 г наркотик – доживотен затвор, над това количество – смърт. Тия дни филмовият сюжет оживя с българско заглавие – двама наши сънародници били хванати преди време с огромно количество синтетичен наркотик и съдът в Малайзия постанови смъртни присъди за двете момчета. Принципно съм против смъртното наказание – и тази моя позиция не е свързана само с човешкото разбиране на нещата, но и с дълбоката християнска философия, че никой няма право да отнема не само нечий друг живот, но и своя собствен. Подобни случаи обаче ме поставят пред една морално колебание. Не знам дали в световен мащаб е правена някаква статистика колко точно са жертвите на всякакъв вид наркотици за една година, да речем. Сигурно цифрата ще е стряскаща. И няма как човек да не се попита дали пък наистина наказанията на тези, които сеят смърт, не трябва да са жестоки. Да, в повечето случаи това са мулета, които, притиснати от немотията, или самите те наркозависими се решават на тия рисковани екскурзии срещу жълти стотинки. Обикновено оправданията им са, че не знаят какво носят. Но мислите ли, че тези аргументи имат тежест пред близките и роднините на хора, пострадали от белия прах. Едва ли. Но все пак си мисля, че в 21 век, даже и в Азия, въпросът не трябва да бъде смърт за смърт.