И аз като повечето българи платих много висока сметка за ток в края на януари – както всяка година между другото. Получава се винаги, защото периодът, който се засича е около четиридесет дни във връзка с коледните празници. Тогава всъщност служителките на електроразпределителните дружества минават десетина дни по-рано, а пък на следващия месец минават по график. Аз само че за разлика от повечето българи не мисля, че електроразпределителните дружества ни удрят в киловатите – защото по определени причини съм имал паралелно от старите аналогови електромери и от новите, електронните, които монтираха електроразпределителните дружества, и знам, че киловатите се засичат точно, тоест колкото си изхарчил. Така че смятам, че протестите трябва да бъдат насочени не към монополите, а към този, който им създава условия и законова база да начисляват най-различни такси върху основната сметка, срещу този, който е докарал положението с цените на тока в България до там, че понякога заплатата, която получаваш, да не стига да си покриеш сметката за ток. Това, което искам да кажа, е, че при такива ситуации народният гняв трябва да е насочен към държавата, към тези, които ни управляват, без значение кои са те, защото това положение не е от няколко години. И в този смисъл не ме радва това, че електроразпределителните дружества се поуплашиха, не ме радва и това, че ще позволят разсрочено плащане на сметките. Най ме радва това, че народът започва да се събужда. И най-голямата грешка ще е ако хората позволят някоя или някои политически сили да яхнат вълната на недоволството. Защото в държава като нашата политици, без значение от коя политическа сила, и народ са от двете страни на барикадата. Жалко и непродуктивно, но факт.