Стоичков – доктор хонорис кауза на Пловдивския университет! Било почетно званието. Почетно, непочитно, няма значение, никакво звание извън спорта не заслужава Стоичков, защото просто е недостатъчен като човек – груб, безпардонен, скандалджия. И аз мисля, че не случайно част от интелигенция настръхна – настръхна не защото той не е един от тях, а заради неповторимата му арогантност и агресия. Крайно време е да разберем, че спортът не е просто някакви резултати, а мисия, отговорност, спортистите, освен спортно майсторство, трябва да са пример за младите и с позиция, и с нравственост, и с почтеност. Така че нека да не смесваме неща, които нямат никаква връзка. Трябва ли да ръкопляскаме на Стоичков, когато се държи крайно непочтително с журналистите, че даже и ги побийва, когато нагло псува футболни съдии (и още много мога да изреждам), защото, видите ли, бил футболна легенда. Или да оправдаем Лечков за некадърното и корупционно управление, което докара Сливен до този хал, защото и той е футболна гордост. Като сме тръгнали по тая линия, нека оправдаем и Гълъбин Боевски.
Да ви кажа право за мене няма значение дали децата на България ги трови обикновен наркотрафикант или олимпийски шампион. Така че нека не смесваме нещата, защото те нямат никаква връзка. Навсякъде в нормалните държави сгрешиш ли – плащаш, няма значение кой си и какъв си. Иначе аз уважавам труда и усилията, които полагат спортистите, знам колко лишения и усилия на волята костват високите спортни постижения. Но нека не ги превръщаме в застраховка простъпки за цял живот.