Пак ли!?

Rate this post

againИсторията учи, че човечеството не се учи от историята – беше казал един немски философ. Почитател съм на тая школа, защото, освен че за разлика от французите немците имат далеч по-стегната и логична мисъл, исторически като че ли имат много повече основания да напомнят за ненаучените ни уроци. С две думи – прав е бил мислителят. Даже нещо повече – постоянно се опитваме, а и успяваме да осигуряваме аргументи в подкрепа на прозрението му.

Хайде да погледнем какво се случва или по-скоро какво предстои да стане в Сирия. Нищо, което вече не сме виждали поне няколко пъти в абсолютно същия вариант и сценарий. Една велика сила решава да се намеси в една държава.

Ама не се заблуждавайте, че го прави, защото е силна и поради тая причина си мисли, че има изключителни права да го прави.

Разбира се, че не е и защото все пак трябва да обгрижва лобитата на военнопромишления си комплекс, с други думи – произвеждат се едни оръжия, които трябва да се употребят, колкото и цинично да звучи – факт. Не е и защото иска да налага някакви свои геополитически интереси в района.

Не, прави го, както и в Иран и Либия, преди това във Виетнам и Корея, с изключително чисти намерения – да помогне на една страна, която, тъй като е доста по-назад в цивилизационното си развитие и съвсем не се оправя с вътрешните си дела, просто има нужда от една по-веща и здрава ръка, дето да я насочва. Е, че международната организация, която по принцип трябва да регулира такива конфликти, не е съгласна – няма значение. Когато някой е решил да помогне от изключителни чисти подтици – кое ли има значение.

И понеже започнахме с историята и с изводите. Може би все пак е добре да напомним на държавите, които гледат на чуждата територия като на място, на което могат да правят каквото си решат, че няма нищо по-логично от това, когато в отговор и на тяхната гледат по същия начин. Колкото цинично да звучи – и това.

 

Google+ Comments

Leave a Reply