Като ви говоря аз от известно време, че мързелът и немарливостта ни ще се окажат най-големите ни врагове. Не ми се искаше да излизам прав, не и по тоя начин. Ама вижте какво стана в Бисер. И всичко пак от мързел и от пълна неангажираност. От шест години са знаели, че има проблем с този язовир, че стената на язовира е спукана, че е въпрос на време и неблагоприятни метеорологични условия, за да се стигне до подобна трагедия. И шест години са си прехвърляли топката от институция на институция, от управник на управник. Не ми се мисли какво ще стане напролет, като почнат да се топят снеговете – казват, че опасните язовири в страната ни са над петстотин. Има въпроси, на които обаче нормално скроеният ми човешки ум не може да си отговори. Как така още не може да се установи кой е стопанисвал язовира, като в репортажите след трагедията се видя, че водата беше изхвърлила в къщите на хората килограми риба. Значи все пак този язовир е обгрижван, зарибяван, най-вероятно има или някога е имало арендатор. И друго не ми е ясно – как за такива големи и опасни съоръжения държавата не следи дали се ескплоатират и стопанисват правилно, дали имат нужната документация и т. н. Пък за пускането на един басейн към хотел примерно има хиляди изисквания за безопасност, проверки, преди да бъде издадено разрешение за експлоатация и т. н. Не казвам, че не трябва да ги има. Напротив. Това също са съоръжения, които крият рискове за ползващите ги, ако не отговарят на условията. Но нека правилата да важат за всички. Иначе положението става за кокошка няма прошка, за милиони няма закони.