Пощенска картичка

Rate this post

Вчера, като се прибирам от работа, във входа на блока, под външната врата, ме намери истинска изненада. Такава, каквато не съм получавал от години. Пощенска картичка, ама по всички правила – с марка, с печати, с текст, адрес на подател и получател. Абе, класика в епистоларния жанр. Сигурно вече се чудите кой има нерви в днешно време да се занимава с такива дейности – веднага ви казвам, братовчедка ми. Преди месец замина на гости при своя приятелка в Италия и на тръгване, на шега й казах да ми прати картичка от Венеция. За мен шега, за нея не.

Защо обаче ви разказвам случая с такива подробности. Ами защото ми припомни една много забравена и приятна емоция. Сигурно има едно двайсетина години, откакто не съм получавал послания в подобна форма. А още по-сигурно е, че има мнозина от по-младото поколение, които, освен че никога не са получавали, и никога няма да им се случи. Е, за тях са тия редове. Да споделя, че усещането е много приятно. Много по-приятно и топло е от всякакви мейли и текстове, които получаваш на студения син екран по електронни пощи, скайпове, фейсбук чатове и прочие модерни начини на комуникации. Да, сигурен съм, че много от вас си мислят: какво пък толкова – снимка от Венеция. Пишеш името в гугъл и получаваш хиляди изображения – по-големи и по-малки, цветни и черно-бели, качествени и некачествени, на висока и на ниска разделителна способност. Да, безспорен факт. Само че нямат биография. История нямат. Не ги е докосвал близък човек, не им е лепил марка, пощенски служител не им е удрял печат, не са прелитали в чували, редом с други себеподобни, над реки и морета, над планини и полета. Абе много неща не са и никога няма да бъдат.

 

Google+ Comments

Leave a Reply