Прави ми впечатление, че макар да минаваме за една от най-мързеливите нации, навръх празници редица търговски обекти, подчертавам не хранителни, работят. И този Великден не направи изключение – следобед излязох да се поразтъпча малко, за да ми слегне храната от пищната празнична трапеза, и мога да ви кажа, че доста магазини работеха от сутринта или пък току-що отваряха. Сигурно собствениците на тези обекти, които или си работят сами, или пък са работодатели, ще изкарат сериозни аргументи за високите наеми и за това, как трябва да се избиват даже и по празници. Мисля си обаче, че даже и за търговията трябва да има почивен ден. В повечето от държавите по света е така – по големи празници не се работи. Да не говорим за големи религиозни празници като Великден. Не мога да разбера и търговската логика на това нещо. Ако е магазин, който предлага хранителни продукти или неща от първа необходимост, разбирам – дето е речено, и социална някаква функция изпълнява. Но кажете ми за какво точно трябва да работи един магазин за дрехи или обувки навръх Великден. Не се сещам за ни един от познатите си, който ще тръгне да си купува обувки, когато всички нормални хора са със семействата си, приятели и роднини на трапезата и празнуват, и не намирам никаква комерсиална логика в това клетите продавачки да клепят там през целия, празничен за другите, ден в очакване на някой заблуден клиент. Пък даже и да има такива клиенти, все си мисля, че правото на човек да празнува в отредените за това дни е по-силно от правото на другите да пазаруват.