Соцнаследство

Rate this post

socnasledstvo6Няма да говоря за фабрики и заводи, нито за трудово-кооперативни земеделски стопанства, така наречените ТКЗС-та, тъй като и двете вече са в историята, не остана нищо материално, нито идеално от тях – и в този смисъл няма как да ги броим за наследство. Първите бяха приватизирани бандитски и унищожени, продадени за скрап, вторите също бяха унищожени – земята раздробена, на доста места пустееща в момента. Ще говоря за социалистическо наследство, ама в манталитета. Ей това ни остана най-трайното имане от общото ни житие и битие по фабрики, заводи и земеделски кооперации  – подтика да откраднем нещо от общото.  И няма изчезване, ако ще още 20 години да развиваме пазарна икономика и частна собственост.  И днес масово служителите се опитват да чопнат нещо от работодателя си и да докарат някой лев над заплатите, даже и когато работодателите са достатъчно коректни и плащат прилични възнаграждения и осигуровки в пълен размер. Два съвсем пресни случая – пътувам с междуградска линия преди седмица. Частен превозвач, за когото съм чувал, че има проблеми с шофьорите си – все намирали начини да злоупотребяват с билетите. Въвел собственикът билети, които излизат с час, с цена от фискално устройство – на пръв поглед няма мърдане, край на кражбите. Да, ама ти казваш на шофьора един билет до Сливен примерно и му го плащаш на цената за Сливен, пък той се прави на ударен и ти пуска билет – касова бележка, за една спирка по-напред от Сливен, а разликата прибира в джоба. Да сбъркаш веднъж – случва се. Ама ние бяхме група от петима души – на всичките даде билети до една спирка по-напред, но прибра пари за пълен билет. В библията пише, че трябва да умре и последният живял в робство, за да се оправят нещата – нещо ме съмнява. В някаква памет на клетките си носим това соцмислене – да пооткраднем. И никак не е сигурно, че и след 40 години още няма да си го носим тоя мерак към чуждото.

 

Google+ Comments

Leave a Reply