Свикване

Rate this post

svikvamСлучвало ли ви се е да влезете в кварталния хипермаркет, да стигнете до касата с почти празна кошница, след това да дадете на касиерката банкнота от петдесет лева, да ви върне пет-шест, а вие да се оглеждате подозрително дали не е маркирала и нещо, което не сте купили. Ако не сте разбрали какво искам да кажа с горното доста дълго изречение – животът стана много скъп. Купуваш дребни неща и оставяш петдесетачка. А доходите – за тях няма да говорим, че кой иска да изрича или да пише очевидности.

Много странна ще ви се стори темата, във връзка с която написах горните изречения.

Ще стане дума за онова българско село, което се вдигна на бунт, за да изгони сирийските бежанци, които съвсем законно бяха наели от техен съселянин къща – Розово май се казваше селото. За тия, които са пропуснали новината – едва ли са много, защото телевизиите заспиваха и се събуждаха с репортажи от въпросното населено място, – накратко обяснявам: селяните от Розово развяха байраци и изгониха пришълците. Друго село ги прие режисирано радушно. А цяла България заклейми негостоприемството и тесногръдието им. Та покрай тая история стана ясно, че на член от въпросното сирийско семейство, след като се настанили във второто село, предложили работа със заплата 1000 лева и той отказал с аргумента, че тия пари доникъде и за нищо няма да му стигнат. Българите масово възроптаха на това. Ама кажете, стигат ли тия пари за мъж, който трябва да издържа семейство.

Просто за тия 25 години демократична мизерия управляващите така изкривиха възприятията ни и ни свикнаха с оцеляването, а не с живеенето, че нормалните претенции ни изглеждат като прекалени.

А всъщност истините винаги се виждат по-добре от човек, който е извън системата.

 

Google+ Comments

Leave a Reply