Връща ли се усещането за страх

Rate this post

Тия, които са на години, със сигурност си спомнят за часовете по военно обучение в училищата и университетите, че даже и задължителните военни лагери, на които като истински войници и момичета, и момчета падаха и ставаха по военному, сглобяваха и разглобяваха за определено време автомат калашников, учеха се да измерват с дозиметричен кръг нивото на радиация след атомно нападение от страна на идеологическия противник, как се оказва първа помощ на ранен другар, пострадал по време на военния удар на империалистите или пък прекалил с опияняващата кока-кола (това последното е шега :)) и други подобни неща. Неща, които отдавна сме позабравили, заради поне мирните, ако не и сити последни двайсетина години.

IRA_Terrorism-301x250

Съвсем картинно обаче възкръснаха спомените ми от тези военни тренировки, когато преди дни прочетох в пресата, че се готви завръщането на подобен предмет в задължителната учебна програма заради нарасналата и у нас опасност от терористични атаки и удари. И се питам връщат ли се ония времена на постоянен страх от някакво нападение, на възпитаване на гняв към противника, и въобще накъде върмим – не нашата страна, а светът. Докъде може да стигне саморазрушението ни и самоизяждането ни заради липсата на толерантност и уважение към правото на другия да живее живота си както иска и да изповядва вярата, която иска, стига да не ни пречи. И ние ли ще почнем да живеем в постоянен ужас и страх от терористични нападения като жителите на страни като Израел. И трябва ли да заплащаме неблагоразумието и алчността на някой друг с усещането за постоянно дебнеща ни опасност и несвобода.

Google+ Comments

2 thoughts on “Връща ли се усещането за страх

  1. Това за военното учение е някакъв нов прийом, с помощта на който да намерят работа на Българската армия, която защо изобщо е толкова многобройна и заплатите на военните непрестанно се вдигат, така и не разбрахме!

  2. Това няма как да стане според мен. А на кой му е притрбвало да ни напада, че да трябва да имаме специализирани военни умения и познания в областта? Не ми се струва просто резонно подбно решение.
    Що се отнася до липсата на толерантност – у нас, колкото и да тръбим противното, изобщо не сме толерантни, гостоприемни и пр. отворени към чуждата култура и националност! Толкова сме вглъбени в собствените си проблеми, че на 40 години българинът вече е със сломен дух и безкрайно комплексиран пред чужденеца ( а не гостоприемен!)

Leave a Reply