Jan 27

Защо да пишем на ръка по-често?

Защо да пишем на ръка по-често?
Rate this post

doichev-handwriting_LargeУсещате ли как малко по малко започваме да се отказваме от навици, трупани не просто години наред, а в течение на поколения? Ето, че все по-често четем на електронни носители – телефони, таблети, четци и компютри вместо на традиционната хартия. Все по-често използваме същите тези устройства, за да пишем текстове, вместо да си нахвърляме разни бележки в тефтер и на ръка. Дори съвременните дизайнери рисуват на екрани чрез специални програми, а не ръчно и с разностранни материали, както някогашните художници. Още много други примери има, но аз само набелязвам тези и ще се съсредоточа върху един конкретен от тях.

Става дум за писането на ръка и мигновено бързам да уточня, че не става дума да пишем дълги словоизлияния, съчинения, доклади и т.н. на ръка. Има моменти, в които компютрите наистина ни спестяват много време и усилия. Нека ви предложа обаче няколко ситуации, в които да оставите за малко на страна клавиатурата и да вземете химикала:

  • Когато провеждате оперативка на работа, водете си бележки на хартия;
  • Ако сте студент или ученик, също е по-добре да развиете бързописа си за сметка на бързоклика си;
  • Изпратете на близък приятел, който живее далеч, писмо и ръчно напишете всичко, което желаете да му споделите.

Защо ви давам всички тези съвети ли? Защото на няколко места чета, а и вече лично съм се убедил, че записките, водени на ръка, са по-ефективни. По този начин активизирате мозъка си по по-различен начин и той по-лесно се съсредоточава. Започвате да мислите по-целенасочено и по-пълноценно. За сметка на това електронните устройства ви разсейват значително по-лесно. Напълно е възможно по време на фирмено събрание на получите мейл и да решите да го отворите, да се изкушите да цъкнете в този или онзи сайт или социална мрежа, да пишете в чата с еди-кой-си. Дори да не е никое от тези неща, признайте, че писането на ръка е много по-ангажиращо от кликането с върховете на пръстите ви.

Знам, че на първо четене казаното до тук може да ви прозвучи лековерно и дори безсмислено. Вместо мигновено да отхвърляте тезата ми обаче, пробвайте за месец-два да се върнете към старите си навици с химикала и тефтера. Аз например започнах в рамките на деня, когато съм на работа, да си водя постоянно бележки за текущите и предстоящи задачи под формата на булети. Записвам си дори най-дребните неща, които имам да свърша. От време на време хвърлям по едно око на списъка и свършеното го зачерквам, след което преминавам към следващия ангажимент. Така хем си гарантирам, че няма да забравя нещо важно, хем по всяко време мога да си нахвърля случайна идея. И току виж именно тя се окаже онази, която ще промени живота ми завинаги!

Google+ Comments

0
comments

Reply