Мъжът и участието му в раждането на бебето

През последните години стана все по-честа практиката бащите да присъстват в родилната зала, докато жените раждат. Това не се възприема по еднозначен начин от всички жени. Едни държат мъжете им да присъстват на раждането на детето им, други предпочитат той да не ги вижда в това болезнено състояние.

Мъжете от друга гледна точка по стар български обичай предпочитат да съберат всичките си приятели и роднини и да се напият, докато жената се гърчи в неистова болка. Години наред така се е процедирало в страната ни, така сме били „отпразнувани“ ние, а най-вероятно и нашите родители. И наистина трудно би могло да се изкорени.

Но трябва да уточня нещо, което може би витае във въздуха сред женското съсловие, а именно, че мъжете не се вълнуват особено от появата на новия член на семейството. Еми трябва да ви разочаровам, дами, и да ви обясня, че това не е точно така. Всъщност се вълнуваме изключително много, но това, че не сме чак толкова емоционални като вас (природно), не означава, че това не се случва.

Също така дали ще присъстваме на раждането или не въобще не би трябвало да стои като въпрос. Това е раждането на нашето дете и независимо, че е живяло 9 месеца в майката, това не означава, че трябва да бъдем лишени от възможността да станем свидетели на появата му на бял свят.

Като подкрепа на тезата си споделям едно видео, което ми въздейства, защото всеки един уважаващ себе си, жена си и семейството си мъж, трябва да се държи по този начин и да участва активно във всеки един процес от зараждането до самото раждане на детето си.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *