Mar 02

Похабени таланти?

В предавания от типа на Като две капки вода, можем ясно да преценим до колко стига талантът и упоритостта на труда на някои съвременни изпълнители, които стават популярни с противоречиви “творби” и залагат на много сексапил, провокация и голота.

Такъв за мен е примерът с Тита, която е по-позната като певачката, изпяла Антилопата.

Изразявам се по този леко циничен начин, защото за мен тази песен няма абсолютно никаква творческа стойност. Оказва се обаче, че момичето наистина е талантливо и има заложби, за които биха завидели много изпълнителки.

Уверете се сами:

0
comments

Feb 13

Умни ли са програмистите?

Дали са умни програмистите? Най-вероятно отговорът на този въпрос е да. Това са хора, които са изключително добре технически, умеят да се справят бързо със сложни математически задачи и това им е забавно.

За повечето хора математиката е нещо омразно и поради тази причина хората, които умеят да се справят добре с нея им се струват изключително умни. Точно на този феномен стъпва и самочувствието на днешните програмисти. Те знаят, че могат да правят неща, които малко хора могат да правят. Знаят, че съвременния ни свят изключително много зависи от технологиите, част от изобретателите на които са именно те. Това им дава криле и ги прави арогантни и нарцистични.

Всъщност за мен програмистите не са сред най-умните хора. Поради простата причина, че те са твърде праволинейни. Толкова са праволинейни, че не могат да излязат от своята кутия, за да погледната нещата и света от по-различен ъгъл. Това ги прави тесногръди. Не правя генерални обобщения, разбира се, а споделям с вас лични наблюдения върху хората, упражняващи тази професия.

Те не могат да схванат едно напълно ефимерно и абстрактно понятие, защото не могат да го изчислят. Това по никакъв начин не ги прави най-добрата прослойка на обществото. Това ги прави просто мравките работнички, които изпълняват и реализират гениалността на нечий чужд ум

0
comments

Feb 07

Защо трябва да се влага в културата?

Културата и изкуството са онази част от нашето битие, към която се обръщаме всеки път, когато имаме нужда от вдъхновение, почивка, развлечение. Всъщност културата и изкуството съхраняват историята, традицията, ценностите на един народ и го обогатяват. Още от древни времена в Гърция ходенето на театър се е смятало за висша форма на душевен катарзис и пречистване, преминавайки през всички възможни емоционални състояния. Древна Гърция и Рим не са пестели средства за изграждането на огромни и впечатляващи театри, някои от които се намират на територията на България и продължават да се използват активно.

И до ден днешен държавните и местните органи продължават да отделят средства за запазването на сградите с културно-просветно предназначение. Според отчет на дейността на Специализирания общински приватизационен фонд, който се занимава с акумулирането на средствата от приватизация на общинско имущество, за периода 2015-2018 година са направени инвестиции в обекти от културно-просветно значение, на стойност 2,3 млн. лева. Данните бяха предоставени на медиите от председателя на Съвета за управление на Фонда – Орлин Алексиев.

Главните приоритети на Столична община в областта на културата са в посока на развитие на инфраструктурата във всичките ѝ аспекти, като материална база информационни дейности, финансови инструменти и човешки ресурси. Орлин Алексиев допълни, че прилагането на иновации и проактивно отваряне в културните процеси, както и фокусирането върху образованието и способността за активно развитие и участие, също спадат към приоритетите на Столична община, с помощно финансиране от Специализирания общински приватизационен фонд (СДПФ).

Фондът е създаден през 1994-а година с решение на Столичния общински съвет и се управлява от Съвет за управление, чийто председател е Орлин Алексиев. Съветът за управление е съставен от 14 души – 9 общински съветници, 4 заместник кмета и главният изпълнителен директор на Столичната общинска агенция за приватизация.

Средствата, постъпили в СОПФ, в следствие от приватизация на общинска собственост, се използват за изпълнение на проекти, идеи и стратегии, допринасящи за подобряването на облика на града и създаването на градска среда, която осигурява спокойни условия за живот на своите граждани. В това число влиза и подпомагането на културно-просветни институции, театри, читалища и други, чрез ремонт на сградите (климатична и отоплителна инсталация, мерки за енергийна ефективност), закупуване на сценично оборудване и осветителна техника и др., допълни Орлин Алексиев.

0
comments

Jan 27

А вие имате ли талант?

Според мен всеки човек има някакъв талант. Какъв ще бъде той – това зависи както от интереси, така и от наследствени фактори, които се предават от нашите родители и прародители. И разбира се аз не съм единствения, който е на това мнение.

В тази връзка в Щатите, може би, не съм напълно сигурен дали там се появява за първи път този формат, започва да се прави сценично риалити предаване, което има за цел да даде възможност на мнозина да покажат своите индивидуални заложби пред жури и публика и евентуално да спечелят значителна сума пари на финала.

Форматът съществува и в България, но във видеото, което съм ви избрал, няма прослушване от нашата страна, но пък за сметка на това има някои доста интересни номера, които заслужават внимание.

Е… Насладете се и може би ще ми отговорите на въпроса – Вие дали бихте участвали със своя талант на един подобен конкурс?

0
comments

Nov 21

Комерсиално?

В последно време тази дума е натоварена с толкова негативен смисъл, че всеки по един или друг начин се опитва да се разграничи от комерсиалността. Но в същото време всеки, който извършва някаква дейност, която е насочена към хората, се старае по всякакъв начин да се привлече все повече последователи, потребители и консуматори към своя продукт, услуга или изкуство. Тогава защо непрестанно натоварваме с негативизъм тази дума?

Отговорът може би е по-прост, отколкото сме си мислили. И за мен той се крие в примера със Междузвездни войни. Филм, който като приходи от самите прожекции не е генерирал толкова много средства, колкото от целия брандинг и продукти, които са излезли с логото на филма. Както и безсмислените продължения на поредицата, които представят друг поглед на историята, но и която всеки път става все по-изтерзана и грубо казано – изсмукана от пръстите.

Но феновете на поредицата искат да притежават тениски с логото, играчки с героите, бластове и какво ли още не, свързано със филма. И индустрията им го дава. Така създателите на филма генерират големи приходи, но дали не се губи смисъла на самия филм и историята, която той разглежда.

Всъщност ако се загледаме малко по-дълбоко в историята на филма… ами тя си е доста плоска. Сюжетът е банална любовна история с елементи на непознат брат/сестра близнак (познат ни от 90% от латино сериалите от 80-е и 90-е), а персонажите са взети от митологията и историята на много различни народи, като всичкият този буламач е пренесен в една “Далечна, далечна галактика”.

До тук ще приключа с разказа за филма, защото рискувам да се отплесна изключително много. Завръщайки се към основната тема, ще кажа само, че на пръв поглед нещо интересно и нестандартно, придобива такива мащаби, благодарение на интереса на хората, че изкуството и креативността се губят някъде по пътя и на преден план излиза единствено посредствеността, имаща единствена цел да генерира печалба.

Ето това е негативният смисъл на комерсиалността. И срещу това протестират “бунтарите”.  Защото е ясно, че всеки творец прави изкуството си за хората и колкото повече се припознаят в него – толкова по-добре.

0
comments

Nov 14

Психическо здраве

Ежедневието ни става все по-натоварено. Задачите, които трябва да свършим за кратък период от време – все по-сложни. Много от хората дори не харесват работата си, а им се налага да прекарват по-голямата част от времето си, вършейки именно това. Става все по-трудно за хората, които нямат връзка, да намерят партньор и това неминуемо води до най-големия бич на 21-и век до момента, депресията.

Депресията е особено състояние на… нещастие. Всъщност не мога да дам точното определение за това състояние. Не мога и да говоря от личен опит, тъй като, за мое най-голямо щастие, не съм изпадал в депресия, но начина, по-който е най-популярно това състоя е непрекъсната тъга и потиснатост. Невъзможност да се радваш дори на хубавите моменти, които ти случват.

За да се справят с това състояние, лекарите изписват така наречените антидепресанти. Щастливите хапчета, които влияят по един или друг начин за отделянето на ендорфин, може би, (не претендирам да съм изчерпателен в тази насока) в мозъка, за да можем да премахнем чувството на подтиснатост и отчаяние.

Твърде напомня на хората, които търсят “спасение” в различните наркотици. С тази разлика, че употребата на едното е незаконно и бива преследвано от закона, а другото ти го изписва лекар, който смята, че по подобен начин ще може да ти помогне да се справиш с проблемите си.

Не искам да знам какво представлява наистина депресията. Не желая да да го изпитвам или да имам близък, който е в това състояние. Поради простата причина, че реално лекарите не могат да ти помогнат. Те предписват тези хапчета и смятат, че проблема е решен. А проблема най-вероятно се крие много, много по-дълбоко, отколкото си мислим. Някъде в обществото и първичните човешки потребности, които ако не бъдат задоволени, се усеща неудовлетворение и тъга.

За това, мили приятели – угаждайте си! Един път се живее – живейте пълноценно и истински!

0
comments

Nov 03

Кредитите не са това, което бяха с Микро Кредит

Кредитите не са това, което бяха с безлихвения кредит от  Микро Кредит. Разбрахте ли за новата им промоция? 0 лева такси до 800лв. до 30 дни.

Кредит с 0% лихва и то точно в месеца преди Декември, когато имаме най-много нужда от финансова подкрепа, която няма да застраши по-нататъшния ни бюджет, с излишни оскъпявания.

Истина е и ти можеш да се възползваш сега.

Преди да разгледаме условията за промоцията, нека разгледаме малко по-подробно Микро Кредит.

Фирмата съществува на пазара повече от 5 години. Има над 1200 обучени кредитни консултанта и около 70 офиса в цялата страна.

Отличават се с изключително модернизирани процеси на работа. Чрез онлайн системата им можеш да заявиш кредит от всякъде и по всяко време. Одобрението става бързо, а начинът на получаване на парите е по желание – банков път или директно от офис.

Промоцията, която вече тече, е поредната приятна изненада за търсещите безлихвени кредити. Живеем в толкова забързано време, че паричният поток на личните ти финанси никога не трябва да спира. При добре обмислени действия бързите кредите са отлична опция, когато са ни необходими повече пари кеш в конкретен момент.

А сега за промоцията.

Какъв е периодът, в който е активна?

Започна на 22.10.2018. и ще продължи до 21.11.2018г.

Какъв е обхватът?

Важи само на територията на България.

Право на участие.

Не е изненадващо, че за да ви бъде отпуснат подобрен тип кредит трябва да разполагате с официален доход, добра кредитна история и да отговаряте на условията, валидни за сключване на договор с дружеството.

По-подробна информация за участие може да намерите на официалния им сайт на https://microcredit.bg/.

Не губете време и посрещнете декември подобаващо и с пълен джоб. За да има подаръци за всички, за всички от сърце.

0
comments

Oct 07

Използвайте „защото“

Може за вас като по-знаещ и опитен възрастен да е странно да давате обяснение на хлапето, защо искате от него някои неща.

Да, негов родител сте и като такъв преценявате и изисквате, но ако към това, което искате от детето, му предлагате и отговор на въпроса защо го искате, от една страна, ще бъде полезно като познание за детето, от друга, ще го накара да се чувства по-сигурно, ценено и определено по-готово да ви слуша. Изисквайте внимание от децата. Ако заредите изреченията си с думи изискващи от детето да ви обърне внимание, ще имате по-голям ефект. Преди да изисквате от хлапето си нещо, погледнете в очите и го помолете да се концентрира върху това, което предстои да му кажете с фрази като: искам да помислиш върху следното нещо; бих искала да чуеш. С подобно предисловие добавяте повече тежест на изискванията си.

0
comments

Sep 19

Цирковото изкуство – една забравена страст

За първи път отидох на цирк, когато бях малко дете. И често казано не си спомням да съм се впечатлил особено много от това, което съм видял. От тогава не бях посещавал този тип изкуство и честно казано не ме и привличаше особено. Но един ден решихме да отидем фирмено и на цирк “Балкански”.

Спектакълът беше около два часа, в които ни се представиха традиционните за цирка колонада, фокуси, акробатични номера и животни.

Със сигурност не съм привърженик на дресирането на животни, но бях особено впечатлен от жената, която беше дресирала котки. Тези своенравни създания така добре да изпълняват задачи от своя стопанин е доста впечатляващо.

Но разбира се, най-интересни за мен си остават акробатичните и опасни номера, които буквално те карат да затаяваш дъх.

 

0
comments

Aug 09

Кучетата водачи в България

Всички знаем, че кучетата-водачи са изключително полезни за незрящите хора. Тук ще отворя една малко по-голяма скоба и ще отбележа как всъщност не разбирам защо, когато трябва да се говори за слепи хора, трябва да се използва ефемизъм. По никой начин терминът “сляп” не е обиден, според мен, за това не мисля, че трябва да се възприема по този начин. Може би защото това е вид диагноза и хората се депресират от този факт… но то си е същото за мен дали ще използваш едното или другото.

Връщайки се обратно към темата с кучетата водачи, съм длъжен да спомена, че навсякъде, където съм ходил по света, тези четириноги сътрудници са допускани до абсолютно всяко едно място – театри, музеи, държавни учреждения.

Преди няколко месеца станах свидетел как едно подобно куче (с обозначителните му знаци) стоеше пред хранителен магазин и чакаше стопанинът му да си го прибере. Позачудих се дали наистина в магазина има сляп човек, който има нужда помощта и очите на своя “домашен любимец”, и влязох в магазина. Не исках да си купувам абсолютно нищо, търсих едно конкретно нещо и това беше  човек с бял бастун.

Е… Намерих го да опипва опакованите кашкавали на един от щандовете и се запътих право към него. Предложих помощта си и попитах защо кучето ми, което по всички закони е негов асистент, стои вързано извън магазина. Отговорът му, за съжаление, въобще не ме учуди. Той ми обясни, че преди са му правили забележка за това, че вкарва куче в хранителен магазин и за да избегне разправията вече не го вкарвал.

Силно се подразних от това, но истината е, че ние нямаме културата да се грижим и да сме толерантни към хората в неравностойно положение, независимо в какво се изразява това. Свикнали сме да не ги виждаме по улиците и така се чувстваме добре. Но истината е, че не ги виждаме, защото те нямат необходимите условия, за да се справят самостоятелно по улиците на градовете ни.

Нещо, за което трябва да се замислим и да променим.

0
comments