Преди време се запознах с един човек, който ми направи особено силно впечатление с начина си а живот. Впечатли ме не само начина, по който гледаше на живота, но и спокойствието, с което приемаше всичко около себе си.
Човекът по професия е програмист. През годините е натрупал достатъчно опит и уменията му явно са ценени в сферата, но това не е нещото, което го ръководи. Начина му на живот е особен и той предпочита да работи в продължение на дена цяла година без да ползва отпуск или нещо подобно, след което напуска работа и отива на пътешествие в продължение на една цяла година.
Този начин на живот за средностатистически българин като мен е повече от шокиращ в първия момент. Аз не мога да си представя, как ще имам смелостта да имам доходоносна работа и да я напусна, за да хвана гората в продължение на една година. След това да се завърна отново в страната си и да си намеря друга работа, която да работя още една година и пак да я напусна… Та нали никой работодател няма да иска да ме наеме след това, защото ще знае, че няма да съм му дългосрочно полезен. А и да кажем, че този човек е наистина невероятен специалист, от които работодателите много се нуждаят, но в крайна сметка една година е твърде кратък период, според който не може дори да се ориентираш в обстановката, а камоли да задвижиш проекти, от които да има стабилен приход за фирмата.
И спокойствието, с което този човек приемаше всички тези въпроси, които непрестанно избликваха от устата ми и отговаряше на тях с блажена усмивка, ме накара да потръпна. И да си задам въпроса, дали аз съм прекалено окован във веригите на системата, че ме е страх да мръдна и милиметър от сигурното съществуване, което за мен означава работа, доходи – добър живот.
Вие бихте ли водили подобен начин на живот? Бихте ли се изправили пред страховете си и да се наслаждавате на съществуването си на този свят по начина, по който вие искате? И смелост ли е това или просто правилното решение?