Може и да ме обвините, че напоследък залитам към дребнотемие, щото преди има-няма десетина дни писах за значението на дребните неща. Днес, както се вижда от заглавието, пак ще подхвана подобна тема. Ама какво да правя, като животът ми ги поднася такива. Кой е казал, че трябва да се случват само велики случки и да се пишат само дълбокомислени постове! Но да карам по същество. Вчера отивам в кварталния супермаркет да напазарувам някакви неща. Поразходих се из магазина, понапълних с това-онова кошницата и вече почти се ориентирах към касата, когато на пътя ми се изпречи нещо като платформа или палет, на който беше струпана стока. Разположен в средата на пътеката – очевидно щяха да зареждат рафтовете – и отляво, и отдясно има някакво разстояние, но не огромно, през което може да се мине. Промуших се аз внимателно, за да си спестя заоб ароматикалянето, по същото време от другата страна на палета, но явно не толкова внимателно, се промуши една сравнително едра жена и събори от съседния рафт един голям флаконизатор. Обърна се, погледна го, промърмори нещо и продължи напред, без да го вдигне. Не можах да се стърпя и й направих забележка. Защо били поставили палета посредата на пътеката, не била виновна тя, защо да го вдигала. Дръпнах една реч, каквато изискваше случая, със съдържание, за което може да се досетите, ако сте следили внимателно писанията ми до този момент. Направих едно показно как се вдига ароматизатор, без да имаш вина за това, че е паднал. И сега ви разказах, за да потвърдя за пореден път, че няма как да си оправим големите неща, ако не развием чувствителност към тия дребничките. Пък ако искате, ме обвинявайте в дребнавост:)