Днес ще продължа турската тема от миналия път, само че в изненадваща посока. Ще я продължа в контекста на разразилите се с нова сила с идването на студа спорове за това, трябва ли да отпадне пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места. Досега винаги съм си мислел, че пълната забрана на тютюнопушенето е европейска директива и затова ние, вече като страна, членка на Европейския съюз, сме длъжни да я спазваме. Оказа се обаче, че това не е така. Мой приятел, който наскоро посети Турция, ми обясни, че там също има забрана за пушене на обществени места – и се спазва. Но… До момента, в който затвори общината, тоест до момента, в който собствениците на заведения биха могли да бъдат проверени и глобени. Ясно е, че когато една забрана пречи на бизнеса, тоест на възможността хората да печелят и да се препитават, начини за избягването й винаги се намират. Масова практика в България е заведения, които работят с основна клиентела, да позволяват пушенето и за да избегнат проверки, да работят под ключ и да пускат само познати хора. Или на масите вместо пепелници да има китайски вазички за тръскане на пепелта от цигарите. Което иде да покаже едно – няма правило, което държавата може да наложи, ако обществото не е узряло за него. Без значение дали е в ориенталска Турция, европейска България или още по-европейска Франция, където съпротивата срещи тези мерки продължава да е много силна. Очевидно управляващите ще трябва да помислят за средно положение, което да защити и интересите на непушачите, и тези на пушачите и разбира се, на притежателите на заведения. Защото преди всички други права стои правото на човек да може да се труди и изхранва.