Не знам дали ви се е случвало в живота някой около вас да прояви голям хъс за организацията на нещо, да вкара плам и енергия да убеждава другите колко хубаво е това нещо въпреки техния скептицизъм и накрая, когато другите тръгнат да го правят, организаторът да даде на заден ход. Нещо такова се случва и с референдума за ядрената енергетика, който ще се проведе на 27 януари и за който вече писах в блога си – всъщност по точно е да се каже, който трябва да се проведе и който най-вероятно ще бъде пълно фиаско и запомнящ се за дълго провал. И като слушам политиците тия дни – всички дадоха на заден ход, макар че допреди две-три седмици повечето от тях бяха сред основните викачи в подкрепа на народното допитване. Днес, освен БСП, май никой не подкрепя идеята за допитването на 27 януари, всички се дистанцират от него и е логично, щото то си беше ясно от началото, че нито ни питат за нещо, от което разбираме, нито ни задават въпроса правилно, нито пък някой има намерение да вземе предвид отговора ни. И отсега мога да ви кажа какво ще стане на 27 януари – желаещите за гласуване няма да са много, още повече след това отдръпване на повечето партии. Вероятно ще бъдат много по-малко, отколкото законът изисква, за да са легитимни резултатите. Лошото е, че без значение дали сме си консумирали, или не първия в демократичната ни история референдум, накрая ще ни представят сметка – по последни данни – някъде около 20 милиона лева. И лично аз нямам никакви други претенции, освен тази: организаторите на купона да бъдат така добри да си поемат масрафа.