Тия, които са на години, със сигурност си спомнят за часовете по военно обучение в училищата и университетите, че даже и задължителните военни лагери, на които като истински войници и момичета, и момчета падаха и ставаха по военному, сглобяваха и разглобяваха за определено време автомат калашников, учеха се да измерват с дозиметричен кръг нивото на радиация след атомно нападение от страна на идеологическия противник, как се оказва първа помощ на ранен другар, пострадал по време на военния удар на империалистите или пък прекалил с опияняващата кока-кола (това последното е шега :)) и други подобни неща. Неща, които отдавна сме позабравили, заради поне мирните, ако не и сити последни двайсетина години.
Съвсем картинно обаче възкръснаха спомените ми от тези военни тренировки, когато преди дни прочетох в пресата, че се готви завръщането на подобен предмет в задължителната учебна програма заради нарасналата и у нас опасност от терористични атаки и удари. И се питам връщат ли се ония времена на постоянен страх от някакво нападение, на възпитаване на гняв към противника, и въобще накъде върмим – не нашата страна, а светът. Докъде може да стигне саморазрушението ни и самоизяждането ни заради липсата на толерантност и уважение към правото на другия да живее живота си както иска и да изповядва вярата, която иска, стига да не ни пречи. И ние ли ще почнем да живеем в постоянен ужас и страх от терористични нападения като жителите на страни като Израел. И трябва ли да заплащаме неблагоразумието и алчността на някой друг с усещането за постоянно дебнеща ни опасност и несвобода.