Безнадеждно изоставаме от хода на времето. Извод, в подкрепа на който ще изложа разсъждения във връзка със събития от близките дни – в Турция и в България.
В Турция десетки години след реформите на Ататюрк някой се опитва да превръща остарели религиозни догми в двигател на съвременния живот. Няма как да се случи в една европейска държава. Събитията там и студентите по площадите го доказват. Колко ограничен трябва да си, за да си повярваш, че едни млади хора могат да развеят религиозното знаме и да се откажат от придобивките на светския си живот!? Колкото и да не личи на пръв поглед – турците са свободолюбив и непокорен народ. Сетих се за нещо, което може би историците знаят, но не е известно на широката публика. Аз го научих от лекцията на екскурзовода при посещението ми в Истанбул. Началото на разпада на османската империя е поставено не от бунтовете на раята, а от първите бунтове в еничарските корпуси – а първите бунтове в тия военни части се отнасят към момента, когато в тях са започнали да приемат турци, а не само момчета от поробените страни.
Остри дебати в България от последните дни – не само сред управляващите, но и в обществото ни. Трябва ли етническите турци да носят до учебниците си по български език и учебник по майчин език, който да се изучава като задължително избираем в училищата ни? Къде всъщност е проблемът тук и има ли върху какво да се дебатира? Какво лошо има в изучаването на един чужд език, още повече ако той е майчин за някого? Наистина не виждам къде е заплахата. И защо прилагаме двоен аршин – искаме банатските българи да помнят майчиния си език, но не даваме това право на другите.
Две вариации по една тема – тотално разминаване с ритъма на времето и всеобща липса на толерантност, във всяко едно отношение.