Новият ни здравен министър започна мандата си с два категорични гафа. Първият беше непремерената реплика, която направи в пленарна зала към предшественичката си Десислава Атанасова, че нямала право да я нарича колега, понеже не била лекар. Някак грозно е в ресор, който минава към хуманните, да започваш с такава нетолерантност към този, който до момента е бил на мястото ти и дали добре, или зле, но все някак се е справял. И вторият, далеч по-сериозен според мен, беше гафът с абсолютно нелогичната и направо абсурдна за един български лекар позиция в защита на готвената от Орешарски отмяна на пълната забрана за тютюнопушенето на обществени места, която с цената на много усилия и рискове беше отвоювана от предишното правителство – между другото едно от малкото полезни и безспорни неща, които управлението на Борисов успя да направи за четири години.
Коректността изисква да спомена, че в една от първите си медийни изяви новият здравен министър се показа и в благоприятна светлина – обеща незабавна реформа в спешната помощ, вдигане на заплатите на спешните медици до 1200 лева и също така осигуряването на възможност за постоянни квалификации и влизането на тази важна част от българското здравеопазване в крак с новостите и със световните достижения. Похвално. Само че дайте да сложим на кантар нещата и най-важното да открием връзката.
Каква може да е връзката между либерализацията на режима на пушенето и повишаването на възнаграждението и квалификацията на кадрите в Бърза помощ. Ами много тясна. Редно си е да са добре подготвени и платени хората, защото със сигурност с безпринципното си поведение по отношение на цигарения дим и последиците от него здравната министърка ще им осигури доволно количество работа в бъдеще.