Нали знаете как на обяд колегите се събират и всеки си разказва къде е ходил през уикенда, какво му се гледа на кино, какво планува за почивните дни или отпуската… хората се изреждат да си споделят случки и впечатления.
Е, аз съвсем наскоро направих „грешката“ да споделя на колегите си колко вкусен кекс с шоколадови вафли е забъркала моята половинка. Ама съвсем подробно им разказах за хрупкавата му коричка и пухкав пълнеж. Колко много си върви с първото кафе за деня и как именно вафлите му придават по-различен и интересен вкус.
И както се оказа, много съм повлиял на всички и много съм им подразнил апетита. Защо ли? Ето защо! Отивам онзи ден на работа и първото нещо, което виждам на бюрото си, е кутия шоколадови вафли с панделка отгоре. И то не какви да е вафли, ами Мега размер. Отстрани до тях чета следната бележка: „Утре ги искаме под формата на кекс. И да пратиш поздрави на Мария… от колегите“. Започнах да се оглеждам и да търся главния виновник за тази изненада, но всички продължаваха да си работят и да се правят на света вода ненапита. Накрая не издържах и казах: Добре де, за кога го искате кексът?
Всички присъстващи избухнаха групово в смях и започнаха да говорят един през друг – за утре, за другата седмица, за когато съм бил донесъл и т.н.
Какво да правя при това положение и при подобен подарък с толкова любезно отправена покана!? Още същата вечер занесох заветната кутия шоколадови вафли Мура у дома. Заобяснявах цялата ситуация на моята Мария, а тя прихна да се смее. И слава богу! Зарадва се, че толкова много съм харесал кекса й и че толкова съм го прехвалил. След като вечеряхме, забърка още един кекс, а аз веднага на следващия ден го занесох на моите колеги.
И те останаха очаровани! Но вече ще внимавам какво и кога споделям, че да не стават навик подобни изненади.