Българите сме свикнали за всичко, което не ни е наред, да обвиняваме държавата. Не че нашето ежедневие не ни предлага безброй много поводи, по които да го правим. Рядко обаче търсим и намираме собствената си вина. Защото пребиваването в една държава, в един град, в един жилищен блок, освен права, носи и своите задължения. Да вземем снегопочистването. Падна преди няколко дни първият истински сняг за тая година. Падна и се задържа за разлика от досегашните. Отпървом се зарадвахме на красивата бяла премяна, с която покри боклучавите ни улици и сивите панелни блокове. Фейсбук беше препълнен със снимки на красиви снежни градски пейзажи. После обаче дойдоха и първите новини за десетки хора с потрошени ръце и крака по заснежените и заледени непочистени улици. И почнаха обвиненията към общините и градските управници, че, видите ли, не били почистили улиците. Да, ама те хората не падат по уличните платна, те падат по тротоарите, пред офиси и пред жилищни блокове. А там общината не е задължена да ни чисти. Там отговорностите са си наши – на гражданите. Защото снегът не е само чистота и красиви кадри във фейсбук, снегът е и отговорност. Оказа се, че нищо, даже и солените глоби, които много общини въведоха, за непочистен сняг, не може да ни изкара на улицата да почистим пространството пред собствения си дом, пред собственото си работно място. Няма лошо – щом сме избрали мързелът да ни ръководи. Само после да не виним някой друг за изгубеното си поради собствената ни немарливост здраве.
