Тия дни стената ми във фейсбук беше залята от един мой приятел, който е художник, с призиви за помилването на иконописеца Опиц, който, цитирам, при самоотбрана убил някакъв наркоман, който влязъл да краде в дома му. Вероятно професионална солидарност. И аз бях готов да споделя въпросния призив, защото масово хората го споделяха, ама си викам, чакай да попрочета за какво става въпрос, преди да заемам каквато и да е позиция. Какво се оказа – убитото момче, което действително е било зависимо от наркотици, е било застреляно от Опиц, но не в момент на кражбата и при неизбежна самоотбрана, и при реална опасност за живота на Опиц, а в момента, в който е бягало от местопрестъплението. То е ясно, че тия зависимости са болести на психиката, при това доста сериозни, доколкото имам информация са съвсем официално признати от Световната здравна организация като такива. Както е ясно, че и много често, да не кажа винаги, освен когато става въпрос за деца на много заможни родители, наркоманията върви ръка за ръка и с престъпления – предимно кражби, а понякога и по-сериозни неща, за да могат наркозависимите да си набавят пари за дозата. Да, в повечето случаи те предприемат такива действия в състояние на наркотичен глад и са доста опасни. Но дали това ни дава право, когато не проявяват агресия, а бягат от мястото, където са се опитали да извършат кражба, съвсем хладнокръвно да ги застреляме в гръб с незаконно преправен от газов на боен пистолет. Няма да давам отговори. Просто задавам въпроси, върху които си струва да помислите, преди да споделяте призиви от подобен характер. Да помислим всички ние.