Да не се изказваме неподготвени

Тия дни стената ми във фейсбук беше залята от един мой приятел, който е художник, с призиви за помилването на иконописеца Опиц, който, цитирам, при самоотбрана убил някакъв наркоман, който влязъл да краде в дома му. Вероятно професионална солидарност. И аз бях готов да споделя въпросния призив, защото масово хората го споделяха, ама си викам, чакай да попрочета за какво става въпрос, преди да заемам каквато и да е позиция. Какво се оказа – убитото момче, което действително е било зависимо от наркотици, е било застреляно от Опиц, но не в момент на кражбата и при неизбежна самоотбрана, и при реална опасност за живота на Опиц, а в момента, в който е бягало от местопрестъплението. То е ясно, че тия зависимости са болести на психиката, при това доста сериозни, доколкото имам информация са съвсем официално признати от Световната здравна организация като такива. Както е ясно, че и много често, да не кажа винаги, освен когато става въпрос за деца на много заможни родители, наркоманията върви ръка за ръка и с престъпления – предимно кражби, а понякога и по-сериозни неща, за да могат наркозависимите да си набавят пари за дозата. Да, в повечето случаи те предприемат такива действия в състояние на наркотичен глад и са доста опасни. Но дали това ни дава право, когато не проявяват агресия, а бягат от мястото, където са се опитали да извършат кражба, съвсем хладнокръвно да ги застреляме в гръб с незаконно преправен от газов на боен пистолет. Няма да давам отговори. Просто задавам въпроси, върху които си струва да помислите, преди да споделяте призиви от подобен характер. Да помислим всички ние.

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *