Ако погледне човек в календара, годината е пълна много дни с главна буква – Ден на майката, Ден на бащата, Бабин ден и прочие знайни и незнайни дни, в които трябва до отдаваме почит някому или нещо, която почит, ако питате мене, трябва да си е ежедневна. Ще питате какъв е поводът за тия няколко реда. Ами попадам преди няколко дни на информация, неизвестна ми до този момент, че 17 февруари е Международен ден на спонтанните актове на доброта. Не ми е много ясен смисълът на такива дни – в този ден трябва да се направи спонтанно добро или това е ден, в който трябва да уважим спонтанните добрини, правени от хората през годината. Което и от двете да е, а то май трети вариант няма, все ми се струва безсмислено. Как мислите – нуждаят ли се от специален ден хората, които с риск за собствения си живот, помогнаха на бедстващите с часове върху капака на колата си баща и син в ледено студените води на придошлата река. Дали е празнувала на тоя ден и жената, която дари на това семейство, напълно безкористно и анонимно, лека кола, с която да могат да продължат да изкарват хляба си. Или десетките други хора, които спонтанно и безкористно също са им предложили помощта си. Как мислите има ли нужда от специален ден спонтанната доброта?! Не, няма. Когато идва от сърцето, а тя винаги идва от там, добротата е скромна, анонимна и тиха. И има нужда не от фанфари и празници, а от последователи…