България е страна богата на древни съкровища и културни ценности. Всеизвестен е фактът, че близо до Варна е намерено най-старото злато в Европа. То е открито през 1972 година и общото му тегло е 1,091 кг. Според археолозите то датира от 3200 – 3000-та година преди Христа. Освен, че се води най-старо, то е и чисто – 23,5 карата, като е под формата на накити и гривни. Не по-малко известно е и Панагюрското съкровище, което се изразява в девет на брой съдове с общо тегло от 6,164 кг. Златото е 23 карата, а върху съдовете има изобразени сцени от гръцката митология.
Най-голямото съкровище в България е Рогозенското, което е намерено през 1986 година. Това е тракийско съкровище, което след намирането му е наречено „Находката на века”. То се състои от цели 165 съда, които са от позлатено сребро и също са доста стари – смята се, че датират от края на 5-ти – началото на 4-ти век преди Христа. Освен тези има и други съкровища открити в различните краища на България, а сигурно и такива, които все още не са открити. Щом има толкова много съкровища, които датират още от античността, значи това е доказателството, че цивилизационния процес е бил непрекъснат и следите от античността са запазени.
Съкровищата в нашата страна са поредната културна ценност, която не бива да пренебрегваме и която непременно трябва да съхраним и опазим. Непонятно ми е как днес само хората като Светльо Кантарджиев, Светлин Русев и фондациите като Мизия и Тракия се вълнуват какво се случва с нашите съкровища и изобщо с културните ни и исторически ценности. За жалост обикновения човек, поставен в сегашните икономически условия, е принуден да мисли основно за оцеляването си, а не за тези също толкова важни неща – историята и културата, без които пък народът ни няма(ше) да оцелее.