Днес ще поговоря за една практика във Фейсбук – така наречените честитки за рождени дни и други празници, които приятелите ти публикуват на стената. Провокиран от съвсем конкретен повод между другото. Когато видя, че някой фейсбук приятел има рожден ден, винаги честитя, но да ви кажа, аз моята рождена дата съм си я скрил, защото смятам, че хората, на които държа и които искам да ме поздравят за рождения ден, със сигурност нямат нужда от подсещането на социалните мрежи, за да го направят. Ще кажете, съвсем нормална е тази практика, все пак това са мрежи за споделяне. Да, така е, ама така се получава, че понякога хората в желанието си да бъдат оригинални пишат и такива глупости, които аз лично искам да си спестя. И веднага ви давам примера, който ме провокира за днешните ми разсъждения. Преди дни, мой фейсбук приятел, с когото се познаваме бегло – знам, че е женен от доста години, даже сме приятели в социалната мрежа и с жена му, – има рожден ден. И сред многото пожелания какво виждам: някаква жена му пожелава да е жив и здрав и да помислят за наследник, защото това бил най-сигурният начин за борба със старостта. Питам ви колко дебелокож, нечувствителен, недосетлив и не знам още какъв трябва да си, за да напишеш подобна глупост. Откъде тая фейсбук или каквато и да е приятелка знае каква е причината тия хора още да нямат наследник –очевидно не им е толкова близка, щом не го поздравява по телефона или на живо, а на стената му. Ето затова си спестявам датата – не ми се рискува някоя недомислица да ми скапе празника.