Не й върви на шефката на българския парламент напоследък откъм фотоси. Първо излезе оная злополучна снимка от Виетнам ли беше, от Корея ли, в която Цачева беше снимана с автомат на рамо като местна партизанка. Тия дни пък ликът й се появи на корица на светско списание, ама толкова фотошопнат, че съм сигурен, че и самата тя не се е познала. И я завъртяха в един котешки вятър от коментари, подигравки и обвинения и в пресата, и в интернет. Не съм аз този, дето ще защитава властта, ама ако правдата го изисква, няма да се поколебая. А в случая го изисква. Първо, даже и да приемем, че това фотошопване е било по нейна препоръка, което при гостуването й в студиото на Карбовски се оказа, че не е така, питам: Цецка Цачева ли е единствената жена, която представя в общественото пространсво образ, нямащ нищо общо с реалностите. Съвсем не. Имам сред познатите си, особено жени, много, които не биха си и помислили да публикуват своя снимка във Фейсбук, ако преди това не я пипнат сериозно във Фотошоп. При това става въпрос за момичета и жени, които съвсем нямат нужда от тази дигитална намеса. Защо тогава така скочиха хората срещу корицата на Цачева – дето е речено, тя поне се нуждае от лек ъпгрейт на визията. Но ако трябва да говорим сериозно, в случая разговорът не трябва да е за компютърните програми и за променената визия, а за слагачите и подмазвачите в журналистическото съсловие. Дотолкова активни, самоинициативни и деятелни, че правят безпочвено всяко едно обвинение към властта, че налага цензура. Как мислите, налага ли й се?!