Много пъти съм чувал някои хора да възкликват, че по Бай-Тошово време било „проста работа“, един банан не можеш да изядеш, само по Коледа, ама не за всички има.
Е, добре де, бананите ли ни определят стандарта на живот? Ако сме маймуни, със сигурност. Но нали все се пъчим в гърдите, че сме сред най-умните нации в света, че сме древна и богата духовно земя?
Тогава?
Стягаме се в кръста по немски, спираме с чопленето на слънчоглед и даването на акъл. Германия как след две национални катастрофи е водеща световна икономика? С действия, не с думи.
Тук се сещам първо за Васил Левски: „Дела трябват, не думи“, и по-насетне за бившия кмет на Сливен – Христин Петков, който някъде беше отбелзъл, че за да го извървим най-накрая този пусти Преход, трябва съзнанието на всеки един от нас да се промени, оттам започва всичко.
Не само че започва, но и свършва. Всеки народ заслужава управниците си, защото те също някога са били част от тази маса. Ако днес даваш 20 лв. на катаджията, за да не ти напише фиш, то не очаквай утре, когато си в парламента, да не гласуваш закони, от които прибираш милиони; ако днес правиш фирма във фирмата, то утре ще измайсториш фирма в държавата; ако днес си платиш, за да вземеш изпит в университета, утре на теб ще платят, за да издадеш нерегламентирани документи.