Не усетих кога точно се случи, но в един момент телефонът ми стана първото нещо, което хващам сутрин, и последното, което държа вечер. Скролвах механично, без дори да знам какво търся. Нотификациите диктуваха настроението ми, а социалните мрежи се превърнаха в огледало, което не винаги отразяваше реалността.
Забелязах, че концентрацията ми се влошава – четях една статия, но на петата минута вече проверявах нещо друго. Станах по-неспокоен, усещах странно напрежение, когато телефонът не беше до мен. Дори срещите с приятели вече не бяха същите – всички бяхме заедно, но всеки гледаше в своя екран.
Тогава започнах да си задавам въпроса: Това нормално ли е? Или е форма на зависимост? Започнах да чета за ефекта на дигиталната среда върху психиката. Оказа се, че прекомерното използване на социални мрежи увеличава тревожността, създава усещане за незадоволеност и дори може да доведе до депресивни състояния. Постоянният приток на информация не дава на мозъка време да си почине, а сравненията с „перфектните“ животи на другите подкопават самочувствието ни.
Реших, че имам нужда от промяна. Започнах с малки стъпки. Изключих нотификациите на повечето приложения – така спрях да реагирам автоматично на всеки звук от телефона. Създадох си правило да не гледам екрана в първия и последния час на деня. Замених сутрешното скролване с кратка разходка или дори просто няколко минути тишина.
Най-важното беше да си припомня какво обичах да правя, преди екраните да завладеят времето ми. Започнах отново да чета книги, да прекарвам повече време навън и да разговарям с хора без телефон в ръка. Усетих, че малко по малко тревожността намалява, а умът ми става по-спокоен.
Дигиталната зависимост е реален проблем, но осъзнаването му е първата стъпка към намирането на баланс. Технологиите не са лоши, но ние трябва да ги използваме, а не те – нас.
