Почти петдесети ден се точат протестите. Бавно и славно като раждане в популярния американски сериал “Дързост и красота”, който тече повече от десет години по родните телевизии. Е, нашият е почти два пъти по-дълъг. Да, който е гледал, сигурно си спомня, че във филма една от главните героини – Бетси – започна да ражда примерно в 1230 епизод, пък детето се появи на бял свят чак в 1289-и.
Не, хич не смешно. Но като съм почнал с метафори, да се прехвърля на литературата. Пак по същия повод се сетих и за един от по-новите романи на Чингиз Айтматов, който се казва “Клеймото на Касандра” – клеймото всъщност беше едно кафяво петно, което се появяше по лицата на бременните жени – знак, с който бебетата им показваха, че нямат желание да се появят на този не толкова бял свят.
Е, нещо такова се случва и с рожбата на нашенските протести – не иска да се роди. И с право. Не му е сега времето.
В момента трябва да избира дали да го направи в семейството на бивш пожарникар, който е чел само “Винету” и се гордее с този факт, който само за четири години успя да върне държавата към най-мутренските й времена и да намърда в администрацията хора, събрани от кол и от въже, които ще сриват с бездарността си системата още дълго.
Или пък в семейството на престарели хора, подминали стоте – с изключително богато минало, но без почти никакво бъдеще, с напълно объркани представи за съвремие и най-важното – които вече доказаха, че не могат да поемат отговорност за нищо.
Е, каквото и да казват акушерките на протестите, в случая наистина е по-добре преносено бебе, отколкото преждевременно родено. Но по всичко изглежда, че и те го разбират много добре – защото, ако наистина искаха да предизвикат бързо ново начало, нямаше да го правят, като въртят педали, за да произвеждат ток, или като опъват плажни хавлии и чадъри пред Парламента.