Знаете, че една от любимите ми теми още, откак почнах да списвам блога си, е това, как да направим живота си по-красив. Ей така с дребните неща – с цветята по терасите, с поддържаните градинки пред блоковете. Затова се радвам на всяко едно положено усилие дали от обикновените хора, дали от държавата, дали от общините градовете ни и селата ни, въобще местата, където живеем, да станат по-красиви и по-приветливи. Смятам обаче, че в тези стремежи трябва да запазим самобитността си и това, което е характерно за нашите географски ширини и климатични условия. Веднага ви казвам за какво става въпрос – много модерно стана в българските градове да се засаждат палми. Заприличахме на крайбрежен американски или не знам какъв булевард. Да, ама тука е България. Имаме си традиционна растителност и не сме си я измислили ние, измислила я е майката природа – ако е можело тук да виреят по естествен начин палми и баобаби, те щяха да си съществуват съвсем нормално, нямаше да има нужда да ги вкореняваме. Ей това имам предвид – нелепо някак ми стои палма до старо липово дърво или пък до някое друго традиционно българско дърво. Еклектика, която, освен че ни излиза скъпо, не изглежда никак красиво. Защото то е ясно, че като падне снегът след седмица-две, тия палми няма да наперят листа. Ще трябва да се прибират на топло, да се транспортират, или пък да се ограждат и локално да се отоплят. С две думи – положението става това, на което българският народ казва на гол тумбак чифте пищови.