Винаги съм имал теория, че образованието в България, може и по някакви стандарти да минава за добро, но има един основен недостатък и това е, че няма абсолютно никаква връзка с живота. Оня ден бях да пазарувам и на щанда за прясно месо някакво момиче, очевидно чужденка, се опитваше да установи словесен контакт на английски с продавачката, също младо момиче, но така и не успя. Продавачката просто не знаеше и една дума на английски. Накрая включиха универсалния език на жестовете и криво-ляво се разбраха. За хората от по-старото поколение в България ми е ясно, че не знаят чужди езици и това е обяснимо, расли са в едни други времена, когато политическите и културните приоритети са били съвсем различни. Но днес. Днес, ако не знае поне един чужд език, човек си е направо за никъде. Ей това трябва да е приоритет и основна задача на българското образование – да те направи пригоден за живота. Което ще рече, да ти даде един хубав, универсален, занаят и да те научи поне на един чужд език. Дето е речено, със занаят и с чужд език и в чужбина може да излезеш да поработиш, а и тук да си, гладен няма да останеш. На това му казвам практично образование. Пък и ако в ерата на интернет и гугъл, някой си мисли, че доброто образование все още е това да знаеш в подробности отделителната система на паяка, много се лъже – това вече се научава за минута с едно-две кликвания. Времената се промениха – редно е и концепцията за образование също да се промени. Защото статистиката е жестока – по-малко от половината млади българи знаят чужд език.