Във връзка с предишния ми материал и с това, че преди дни стана факт изборът на нов папа, днес пак ще остря перо по темата за ролята на църквата в живота на съвременното общество. Като избягаме от комунистическото определение и клеймо върху религията като опиум за народите, факт е, че днес повече отвсякога хората по цял свят имат нужда от вяра и от водачи. Само че такива, в които да се припознават и които да припознават като истински авторитети. В този смисъл мога да кажа, че понтификатът на новоизбрания папа обещава да бъде доста смислен. Католическата църква, поне в по-новите времена, винаги е била по-реактивна и като че ли някак успя да запази по-тясна връзка с хората, отколкото православната. Вероятно за това причината е и чисто историческа – на по-голямата част от православието беше отредено да живее повече от четиридесет години в един строй, който гледаше на вярата като на нездрава работа и я преследваше. Така или иначе, днес католическата църква е фактор в държавите, където е разпространено западното християнство, и участва забележимо в живота и проблемите на хората. Затова казвам, че понтификатът на папа Франциск изглежда обещаващ – още от самото начало той улучи живеца на проблема днес и показа, че е наясно коя е най-голямата болка на хората по цял свят – бедността, – и се обяви за папа на бедните. Акт, с който посочи единствения смисъл на вярата и на църквата – да бъде близо до хората, до проблемите им и да подкрепя тези, които най-много се нуждаят от това. Не да клейми.