Наскоро започна, и май скоропостижно завърши, кампанията, инициирана от управляващите по региони, за смяна на турските имена на улици и площади. По някое време обаче авторите на този безумен проект се усетиха, че освен, че е безсмислен, той е и доста опасен етнически лед, насочващ към все още отчетливи спомени за нещо, вече случило се. И се отказаха от идеята си. На доста места обаче тези промени станаха факт. Не знам какви цели се гонят с подобен акт и какви са били съображенията за това предложение, но аз имам сериозни съображения против и смятам да ги изложа. Първо, езиковите наслоения, включително и в имената на местности, улици и пр., са част от богатството и колорита на един език – а, нашият език слава богу е богат на такива пластове. Какво постигаме, като ги премахнем? Нищо. Историческите факти не могат да бъдат заличени – пет века ние сме били в условията на османско присъствие, както историците наричат сега робството, и последиците от това присъствие са на всякакво ниво – лексикално, културно-битово, човешко. Даже и да променим на книга имената на улиците, не можем да ги променим в главите на хората, които години наред са ги наричали по този начин. Факт е, че повечето от географските обекти, които носят турски имена, от години имат и паралелни – български. Някой обаче да ги знае и да ги използва? Така че не намирам логика и смисъл в това предложение – е, поне не езикова. А друга със сигурност има. Но за нея – авторите на проекта.