Обяви тия дни президентът на републиката, че за края на януари е насрочен първият в демократичната ни история референдум. С въпрос за или против ядрената енергетика. Няма лошо – референдумът, казват, бил най-висша форма на демокрация. Дълго я чакахме тая най-висша форма, ама ей на, че дойде. Само че да ви каже честно, мен лично ме притесняват няколко неща в този референдум. Първо, времето, по което се провежда – в разгара на зимата най-вероятно, по времето, когато плащаме най-високи сметки за ток. Кой ще е против ядрената енергетика, като се има предвид, че повечето хора свързват ядрената енергетика с евтин ток, път то май, поне засега, такава зависимост не е видна. Второто нещо, което ме притеснява, е, че този въпрос наистина е много важен и много специфичен. Информираният отговор изисква наистина човек да е наясно с материята, да знае за какво точно става въпрос. Плюсове, минуси. Доколкото знам, в развитите демокрации далеч по-неспециализирани въпроси за референдуми са предшествани от дълга и задълбочена разяснителна кампания за ползите и вредите. Отговорна ми се струва тая работа. И то защото ще вземем решение, от което ще зависят няколко поколения напред. Да ви кажа честно, аз не се чувствам достатъчно подготвен, не и в момента, да отида и да дам един информиран и обоснован отговор на въпроса искам ли България да строи нова ядрена централа, или не искам. Пък ми се струва безотговорно да отида неподготвен. Затова, за да не се озова в ситуацията на ученик, който вдига ръка да отговори на въпрос, чийто отговор не знае, май просто няма да участвам на 27 януари.