Референдумът

Обяви тия дни президентът на републиката, че за края на януари е насрочен първият в демократичната ни история референдум. С въпрос за или против ядрената енергетика. Няма лошо – референдумът, казват, бил най-висша форма на демокрация. Дълго я чакахме тая най-висша форма, ама ей на, че дойде. Само че да ви каже честно, мен лично ме притесняват няколко неща в този референдум. Първо, времето, по което се провежда – в разгара на зимата най-вероятно, по времето, когато плащаме най-високи сметки за ток. Кой ще е против ядрената енергетика, като се има предвид, че повечето хора свързват ядрената енергетика с евтин ток, път то май, поне засега, такава зависимост не е видна. Второто нещо, което ме притеснява, е, че този въпрос наистина е много важен и много специфичен. Информираният отговор изисква наистина човек да е наясно с материята, да знае за какво точно става въпрос. Плюсове, минуси. Доколкото знам, в развитите демокрации далеч по-неспециализирани въпроси за референдуми са предшествани от дълга и задълбочена разяснителна кампания за ползите и вредите. Отговорна ми се струва тая работа. И то защото ще вземем решение, от което ще зависят няколко поколения напред. Да ви кажа честно, аз не се чувствам достатъчно подготвен, не и в момента, да отида и да дам един информиран и обоснован отговор на въпроса искам ли България да строи нова ядрена централа, или не искам. Пък ми се струва безотговорно да отида неподготвен. Затова, за да не се озова в ситуацията на ученик, който вдига ръка да отговори на въпрос, чийто отговор не знае, май просто няма да участвам на 27 януари.

 

 

author avatar
bdoichev
Аз съм Божидар Дойчев, блогър от Сливен, който обича да намира вдъхновение в ежедневието. Пиша за малките неща, които често остават незабелязани – от сутрешното кафе до миговете, прекарани с любими хора. Темите ми обхващат личностно развитие, култура, взаимоотношения и житейски уроци, които поднасям с топлина и малко хумор. Вярвам, че дори най-обикновеният ден може да бъде източник на вдъхновение, ако знаем къде да погледнем. За мен писането е начин да свързвам хората и да им напомням, че красотата е в простичките неща.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *