На тая година вече й се вижда краят – изтъркаля се безславно, като изключим факта, че роди нови термини, като професионален протестиращ примерно. Следващата ще е важна – особено в политическо отношение. Пък другите важности за държавата и за хората зависят точно от него. Предстоят избори за европарламент, а след тях много вероятно – и нови парламентарни избори.
Защо обаче ми се струва, че и нейният безславен край се вижда отсега и че резултатите са кристално ясни. Статуквото ще остане непокътнато – поне към това сочи случващото се в момента. Единственият крехък шанс то да бъде променено (да се разбира пак затвърдено) е в партията на Бареков – казвам го с огромно прискърбие и страх да не се случи наистина. Дивият популизъм винаги е виреел по нашите ширини. Дано се окажа лош пророк.
Ще попитате къде са корените на този политскептицизъм!? Веднага ви казвам. Единствената ми надежда за промяна беше така нареченият Реформаторски блок, колко и изкуствена формация да е всъщност той. Искаше ми се да вярвам, че все пак ще бъде припознат от дясно мислещите хора, които останаха без представителство, че въпреки персоналните му тежести и обременености десният електорат ще гласува за хора с десни биографии. След последните скандали обаче и отлюспването на “Синьо единство” – сигурно помните този терми от старото СДС – вярата ми рухна окончателно. Днес вече съм абсолютно сигурен, че вероятността някоя от партиите, които влизат в блока, да влезе самостоятелно в парламента, е много по-голяма, отколкото това очевидно неориентирано политическо формирование и още по-очевидно – раздирано от сериозни вътрешни дрязги.
Само за няколко месеца РБ успя да стане едно много шумно нищо. А може би още от началото е било това. Постоянни пресконференции, изказвания по всякакви въпроси, свързани с управлението на държавата, не еврофондовете и т. н., критикарство към политически субекти в център дясно. Словесни гаргари и нищо друго. Наистина тъжно.