Като видят заглавието ми, познавачите на библейските текстове ще си помислят, че и аз съм един от тях. Не че това е така, но поназнайвам и аз някои неща от светото писание. Този израз е съвсем свободна препратка към Еклесиаст и ако трябва да го тълкуваме по-широко означава, че след време на разрушение и разделение идва време за съграждане и обединение. Такива библейски аналогии ми хрумват, като гледам какво политическо дърлене се е наложило трайно в обществения ни живот, какво разногласие и какво безпринципно надвикване. И си мисля, че ако продължаваме така, няма начин да измъкнем каруцата си от политическото и икономическото блато – ще си стоим там, както го правим през последните двадесет години, защото всички знаем от басните какво се случва с колата, когато я теглят орел, рак и щука. Тези ми размисли намериха и едно съвсем делнично житейско потвърждение. Отивам миналата седмица в една печатница, за да си поръчам рекламни материали. Още в началото ми направи впечатление, че колективът един такъв разединен. Единият каже едно, другият – друго, постоянно се репликират, абе с две думи разпасана команда. И си викам: няма да я бъде тая работа. Така се и оказа – като отивам да си получавам материалите, нито хартията каквато я исках, нито качеството на печата – качество. И си викам – какъвто колективът, такава и работата. И ако погледнем на държавата като на една фирма, така ще е – държавата ще дава брак и ниско качество, докато хората, от които зависи бъдещето й, не започнат да теглят в една посока. Или иначе казано да започнат да събират камъни, а не да ги хвърлят – един по друг.
