Прочетох някъде из печатните медии интересни и правдиви разсъждения на политолога Светльо Кантарджиев относно напрегнатата обстановка у нас след изборите. Основната му мисъл се въртеше около това, че страната ни се намира в изключително деликатна обстановка и всеки ход трябва да бъде много добре премислен.
„България и без това е в тежка икономическа криза, нова политическа дестабилизация единствено ще нагнети допълнително страстите“, споделя Светльо Кантарджиев по повод трудната следизборна ситуация в България.
Събитията преди изборите бяха толкова радикални, изпълнени с толкова гръмки обвинения и обещания, че със сигурност са повлияли на избираелната активност, която бе сравнително ниска. Но оттук насетне идва още по-големият проблем: как новото правителство ще се справи с липсата на обществена и политическа подкрепа?
Дали бъдещият кабинет ще бъде приет от обикновените граждани и ще се подобри ли качеството им на живот? Четвърт от гласоподавателите няма да имат полагащите им се народни представители в парламента, дано обаче избраниците на останалите 3-4 ги представляват добре.
Да ви призная честно, аз отидох да гласувам в последния момент, някак не можех да се мотивирам за кого, как, накъде… Изпитах чувството на апатия и безизходност, сякаш гласът ми ще отекне пустиня. Към края на изборния ден обаче съвестта ми проговори и си казах: „Каквото и да е, искам после да знам, че аз съм го предопределил, не съм прехвърлил отговорността върху другите.“
Защото така е правилно. Затова се наричат избори.