Преди два-три месеца се наложи добър мой приятел да се мести от един офис в друг. И нали затова са приятелите, се захванах да му помогна с каквото мога. Наред с помощта, която му оказах по прибирането и опаковането на нещата, ме помоли и да отида до офиса на охранителната фирма, за да уговорим окончателното сваляне на охранителната техники – датчици и други неща. Иначе той, както е по договор, си беше пуснал едномесечно предизвестие. Като отидох там, ми казаха, че нямало такова предизвестие, да пуснем ново, да платим още една такса. Звъннах да го попитам дали не е пропуснал да пусне предизвестие, той – от сигурен по-сигурен, че е пуснал, даже си спомни на коя служителка е оставил предизвестието. Да, ама те като не са му дали входящ номер, няма с какво да докаже. После ми сподели, че те през този месец, в който е текло предизвестието, неколкократно са се обаждали да го увещават да не се отказва от СОТ-а, искали са телефона на собственика на помещението да установят контакт с него. Стана ми ясно, че просто правят номера, за да удължат времето, в което им плащащ такса. Ама не си правят сметка, че така губят потенциален клиент. Защото приятелят ми имаше намерение и в новия офис да ползва пак техните услуги. Нещо, което, както се досещате, вече няма как да се случи. Сетих се за тоя случай днес, когато се опитах да си изтрия профила от една социална мрежа. Трудна работа. Анкета ти правят защо се отказваш, все едно са те питали, когато си си правил профила, защо го правиш?! Такива ти му работи. Знам, че е криза и се стреля на живо месо за клиент. Но трябва ли заради кризата търговските дружества да се превръщат в секти, от които няма измъкване?!